отразя̀вам се, -аш се, несв.; отразя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Оставям следа, отпечатък, давам отражение. Машинист съм... ‒ Личи си по дрехите ви и по лицето..., професията се отразява върху хората. М. Марчевски. И сега човекът си почиваше, без да вижда нито равнината, нито залеза. И есе пак нещо от тях като че ли се беше отразило на лицето му, което бе станало спокойно, далечно и тъмно. Вежинов. 2. Намирам външен израз, бивам изразен. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. То имаше изражение неземно, нечовешко и нищо сече от тревогите на тоя мир не се отразяваше по спокойното му високо чело. Вазов. А по-рано неговата гордост и радост, че има тоя хубав кон, светеше в очите му, отразяваше се и върху цялото му лице. Йовков. Султана я погледна с оня свой особен поглед, е който се отразяваше понякога сякаш цялата ѝ душа, всичката ѝ душевна сила. Дим. Талев. 3. Оказвам влияние, влияя. Хубавото време се отрази върху настроението на пътниците. Те станаха весели, закачливи. Г. Белев.
|